Генчев и Томаш се държат като фенове, а от това класата на отборите им не се повишава

След кратко продължили еуфории двата най-популярни наши тима Левски и ЦСКА София отново показаха слабости.

Сините загубиха от Ботев (Пловдив), допускайки гол в момент, в който имаха числено превъзходство на терена.

Обявената за впечатляваща селекция на Червените (включваща бивш капитан на Лийдс Юнайтед, когото никой на Острова не наема заради голяма вероятност от контузия при по-сериозни натоварвания) пък така и не намери път към вратата на пълния с младоци тим на Септември.

Двете загуби в момент, в който грандовете уж бяха уцелили ваксата, отново излъчват познати сигнали, все така сочещи Лудогорец за основен фаворит за шампионската титла.

При това в сезон, в който разградчани все още са бледа сянка на отбора от най-силните му години.

Подхлъзванията на Левски и ЦСКА София идват броени дни, след като техните наставници Станислав Генчев и Александър Томаш с охота се впуснаха в словесни еквилибристики, които със сигурност се харесват на феновете им.

Но отдавна във футболния свят е известно, че класата на отборите трудно се повишава (само) с подобни емоционални заигравания.

Още повече, когато отборите са препълнени с чужденци, които няма как да разберат какво са били и Левски, и ЦСКА, имайки предвид, че тези отбори отдавна са в миманса в Европа, а атмосферата в немалко от мачовете в Първа лига е присъща за двубоите в аматьорските групи във водещите страни.

Да, и в двата отбора има и български играчи, но колко от тях помнят Синя или Червена шампионска титла? За последно Левски финишира на върха преди 15 години, а ЦСКА – преди 16.

Още след първия си мач Томаш се закани с употреба на познати изразни средства – настоя, че играчите на ЦСКА София трябвало бързо да осъзнаят къде са.

Повече от месец по-късно е видно, че футболистите много добре осъзнават къде са, но това осъзнаване съвсем не е онова, което Томаш имаше предвид. Този подход не работи! Не и днес. Не и с този тип играчи и в тази футболна среда.

Продължаващ непрофесионализъм и заиграване с трибуните

Генчев е сред разумните български треньори. Но е видно, че за броени месеци той също се повлия силно от фенското разбиране за водене на един отбор, а то, в дългосрочен план, свършва все до едно и също място (всеки може да погледне как се представят Левски, ЦСКА, Ботев, Локомотив, Славия и т.н. в европейските турнири в последните 15 и повече години).

От десетилетия ръководствата (не само треньорите) на българските клубове се заиграват наивно с всякакъв тип фен-клубове, фрации, „ултраси“ и подобни.

Резултатите са налице – същите тези клубове се управляват не с професионализъм, а с емоции – вариращи между кратки екстази и мракобесни форми на насилие, гарнирани с уволнения, криеници и подобни прийоми, с които възходът е невъзможен.

У нас все още се впечатляват най-вече от хореографии, сектори, изпълнени с ядосани младежи с черни тениски и остри декларации, подписани от същите тези младежи, които от време на време събличат своите…

Докато това не се промени, статутът на българските клубове е ясен – в долните етажи на Европа и далеч от сериозните инвеститори

* Напоследък повечето от българските треньори прихващат стила на изразяване, който се използва масово от всякакви анализатори в телевизионните студиа. Той може да звучи ефектно (особено на по-младите – онези, свикнали да гледат мачове предимно на екран), но често е почти изпразнен от съдържание. Използването му в съблекалнята трудно би могъл да помогне на играчите действително да подобрят представянето си на терена…